Търговище (Румъния)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.
Търговище
Târgoviște
— град —
      
Герб
Изглед от крепостта, символ на града през 2012 г.
Изглед от крепостта, символ на града през 2012 г.
44.9244° с. ш. 25.4572° и. д.
Търговище
Страна Румъния
ОкръгДъмбовица
Площ50,4 km²
Надм. височинанад 260 m
Население79 610 души (2011)
Първо споменаване1396 г.
Пощенски код130002–130169
МПС кодDB
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
Официален сайтpmtgv.ro
Търговище в Общомедия

Търговище (на румънски: Târgoviște) е град и административен център в окръг Дъмбовица, Румъния. Градът е резиденция на владетеля на страната и столица между 1396 и 1714 г. В продължение на три века Търговище е най-важният икономически, политико-военен и културен център на Влашкото княжество.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на десния бряг на река Яломица, на плато с надморска височина от 260 м, на хълмистата граница на Подкарпатието и Северната Дунавска равнина. Градът е на 80 км северозападно от Букурещ, 80 км източно от Питещ и 50 км западно от Плоещ.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път градът е упоменат документално през 1396 г. от немския пътешественик Йохан Шилтбергер в неговия автобиографичен пътепис, в който Търговище е описан като една от двете столици на княжество Влахия наред с Куртя де Арджеш.[1][2] Докато Мирчо Стари предпочита да управлява от Куртя де Арджеш, неговият син Михаил живее в Търговище. Последният владетел, който има за столица Куртя де Арджеш, е Дан II. Впоследствие Александру I Алдя окончателно премества столицата в Търговище през 1431 г.[2]

Така до 1659 г. Търговище е столица на Влашко, а до 1714 г. все още е княжеска резиденция. През 1456 година тук е коронясан прочутият Влад III Дракула с прозвище Цепеш. Той построява и кулата Киндия, която до днес е символ на града. През 1499 г. влашкият княз Раду IV Велики възстановява църквата „Св. Николае“, а през 1514 г. при владичеството на княз Нягое I Басараб църквата е разширена и сега е известна като Манастира Дялу (Mănăstirea Dealu). През есента на 1595 г. под стените на града Михай Витязул разбива османците.

Княз Матей I Басараб (1632-1654) възстановява градската стена, обновява старите църкви и изгражда нови храмове.

Други по-значителни събития в историята на града са обсадата през 1395 г. и опожаряването му от султан Баязид I, и наказанието, което налага през 1459 г. на болярите от града Влад Цепеш заради това, че убиват баща му Влад II Дракул и брат му Мирчо II - по-възрастните първенци са набити на кол, а останалите са принудени да изминат пеш 80-километровия път до град Поенари без спиране и да строят крепост до р. Арджеш.[3]

През XV и XVI век Търговище е голям търговски център (както показва и името му), особено оживено се търгува с Полша, Брашов и Сибиу.[4] След това градът губи важното си значение като политически и социален център на страната. Днес той все още пази очарованието на бивша княжеска столица.

На 25 декември 1989 г., след набързо и против всякакви правни принципи произнесена присъда на военен съд, тук са осъдени и разстреляни комунистическият диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена Чаушеску.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на града през 2011 година е 79 610 души докато през 2002 г. то е 89 930 жители.[5]

Българи[редактиране | редактиране на кода]

Броят на българите се оценява между 2 800 и 4 500 души. Те живеят главно в квартал Матей войвод, който се намира в югоизточната част на града. Част от местните българи имат произход от Македония и все още използват характерният югозападен български диалект. В болшинството си местните българи използват белослатинско-плевенския говор.[6] Те се занимават основно със зеленчукопроизводство, като продукцията им се продава най-вече в Букурещ.

Първите български заселници се заселват в града през 1739 и 1793 – 1806 г. През 1810 г. в града има т.нар. „сръбска махала“, населена с българи. Българите основно се заселват в града през 1851 г. от с. Бълени (днешната община Бълени със селата Бълени-Сърби и Бълени-Румъни) и с. Пунтя де Греч. В началото на 20 век около 200 семейства българи от с. Бълени-Сърби се заселват в града.[6]

Българите разполагат с културна неправителствена организация – Асоциация „Заедно“, със седалище на ул. „Calea Ploiesti“ 87. Тя е създадена през 1999 г., като наследява българска културна асоциация Tърговище, основана през 1990 г.[7] Председател на организацията е Васил Костаки. Съществува и детски ансамбъл „Босилче“.[8]

Българите в града традиционно честват празника Тодоровден (или Конски Великден).[9]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Главния вход на жп гарата през 2004 г.

ЖП гара Търговище е второстепенен железопътен възел, свързващ градът с Букурещ, Плоещ и Пиетрошица. Открита е на 2 януари 1884 г. заедно с железопътната линия Титу-Търговище, построена от 7-ма железопътна рота на 1-ви инженерен полк. На 27 май 1894 г. е открита линията Търговище-Пучиоаса. Линията Търговище-Плоещ е пусната в експлоатация на 29 юни 1946 г., въпреки че строителството й е започнало още през 1929 г.

Гарата е отворена както за пътнически трафик – с електронна система за продажба/резервация на билети – така и за товарен трафик. Обслужва големите икономически оператори на града чрез индустриални линии – COST, Oțelinox, Erdemir, Romlux, Rondocarton, Cromsteel.

Автомобилен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Разположен на древен кръстопът на търговски пътища, градът и днес е железопътен и автомобилен възел, лесно достъпен от всички страни. Търговище се намира в близост до столицата на Румъния, на 80 км от международното летище „Анри Коанда“. През Търговище преминават републиканските пътища:

Национален път Маршрут Дължина (км) Европейски път Бележки
DN71 Тарташещи – Търговище – Пучоаса – Синая 109
DN72 Гъещ – Търговище – Плоещ 76
DN72A Търговище – Къмпулунг 61

Обществен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Тролейбус използван от обществения транспорт в Търговище, изоставен в гараж, след затваряне на тролейбусната мрежа.

В рамките на града транспортът се осъществява с маршрутни таксита и автобуси, оператор е „Servicii Publice Municipale Târgoviște SRL“ (преди това „AITT S.A.“). До 2005 г. операторът използва и тролейбуси.

В периода от 2009 до 2019 г. градският транспорт се управлява от „S.C. AITT S.A.“ (Асоциация на транспортните инвеститори в Търговище), дружеството, управляващо пътнически транспорт в публично-частно партньорство.

От 1 март 2019 г. общественият транспорт се управлява от „SC Servicii Publice Municipale Târgoviște SRL“ (фирма на Кметство Търговище) и включва автобусни маршрути както в рамките на града, така и връзки с близките градове. През 2020 г. има повече от 13 маршрута в града и 14 маршрута, свързващи с населени места около община Търговище.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Княжеският дворец Куртя Домняска, днес превърнат в национален музей;
  • Кулата Киндия, (XV век), символ на Търговище;
  • Църквата Св. Димитър (1639);
  • Църквата Св. Николае (1527)

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • АФК Киндия Търговище, футболен клуб (от 2010 г.)
  • CSM Търговище, волейболен клуб
  • CSM Търговище, баскетболен клуб
Разпуснати отбори
  • FCM Търговище, футболен клуб (1950 – 2015)
  • Петролул Търговище, футболен клуб
  • MCM Търговище, баскетболен клуб

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Търговище са:

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове на Търговище са:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Средновековни руини в Търговище
    Средновековни руини в Търговище
  • Кулата Киндия
    Кулата Киндия
  • Изглед от града
    Изглед от града
  • Историческият музей
    Историческият музей
  • Паркът Киндия
    Паркът Киндия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Karl Friedrich Neumann (Hrsg.): Reisen des Johannes Schiltberger aus München in Europa, Asia und Afrika von 1394 bis 1427, München 1859
  2. ↑ а б Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.298. BRILL. ISBN 978-90-04-18010-9.
  3. ↑ Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.74-77. The Center of Romanian Studies. ISBN 978-973-98392-2-8
  4. ↑ Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.299-300. BRILL. ISBN 978-90-04-18010-9.
  5. ↑ Статистическо преброяване в Румъния за 2002 и 2011 г.
  6. ↑ а б „За българите във Влахия – Гюргево, Дъмбовица, Кълъраш“ // bulgarnation.com. Посетен на 29 юли 2022. (на български)
  7. ↑ Асоциация Заедно // zaedno.ro. Архивиран от оригинала на 2022-09-30. Посетен на 30 юли 2022. (на български)
  8. ↑ Българско малцинство в Румъния // bgembassy-romania.org. Посетен на 30 юли 2022. (на български)
  9. ↑ Тодоровден – Търговище // libtg.info. Посетен на 30 юли 2022. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Румъния“         Портал „Румъния“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Търговище_(Румъния)&oldid=12020750“.