© Красимир Юскеселиев
Регулаторният хаос, който беше създаден, е проблем на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и на българското правителство. Това каза икономистът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов пред БНР.
Снощи изтече тридневният срок, който министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и независимата ДКЕВР поставиха на трите електроразпределителни дружества - ЕВН, "Енерго-про" и ЧЕЗ, за да внесат компаниите 318 млн. лв. по сметките на държавната Национална електрическа компания (НЕК). ДКЕВР предупреди, че от днес започва процедура за отнемане на лицензите, ако парите не постъпят в сметките на НЕК. Спорът започна след жалба на НЕК в регулатора, че компаниите си прихващат компенсациите за изкупената от тях на преференциални цени зелена енергия. Преди това съдът отмени като незаконна методика на ДКЕВР за регулиране на тези отношения и ЕРП-тата прибягнаха до стария ред, по който са действали, преди спорната методика да влезе в сила.
"Още в самото начало с регулирането на ВЕИ-тата беше създаден един регулаторен хаос с непрекъснатите промени със задна дата и търсенето на решения на парче, което сега се връща като бумеранг", напомни днес Руслан Стефанов. Той допълни, че в последно време непрекъснато има ескалация на проблема и постоянно се говори публично за отнемане на лицензи. По думите му това показва, че задържането на ръста на цените на електроенергията, без да се търсят структурни промени вътре в самата енергетика, няма начин да няма негативен ефект.
"Има едни половин милиард лева загуба, която не може да се покрие, и в момента тази загуба се опитват да я наместят някъде. Това, което не виждаме, е мълчаливата част от системата, а именно предприятие като АЕЦ "Козлодуй" и "Мини Марица-изток 2", които поемат загубите мълчаливо. Ние го видяхме единствено в силно намалените им печалби", допълни Стефанов.
"Другото, което очевидно се случва, е, че НЕК е в тежко състояние вече доста отдавна и се търсят всякакви начини да му се подобри състоянието, включително с продажба, натискане на ЕРП-тата да изплащат тези дължими суми", коментира той.
След въвеждането на ВЕИ-тата в Закона за енергетиката не беше въведено адекватно решение и за да се стигне дотук година и половина след като ЕРП-тата са повдигнали този въпрос пред ДКЕВР, очевидно за тази година и половина никой не е намерил време да обърне внимание, което говори за силно нарушен диалог в системата, отбеляза икономистът.
По думите му последните събития отново показват както липсата на капацитет в регулатора, така и силно нарушените връзки и диалог вътре в системата между отделните предприятия.
Според него това е част от цената, която се плаща за политическата нестабилност - де факто политическата стабилност се гарантира чрез изкуствено поддържане на ниски цени. "Този капан, в който българските правителства сами влязоха - на държането на цените ниски по административно-команден начин, ги прави много уязвими - който и да реши да излезе от тази практика, ще бъде много уязвим", каза още анализаторът.
Прави много сериозно впечатление изключителното вмешателство на изпълнителната власт в работата на регулатора, коментира Стефанов спорната независимост на ДКЕВР.
Прогнозата му за развръзката на спора: "Най-вероятно ЕРП-тата ще задоволят в определена степен изискванията и ще се стигне до някакъв компромис. Но заложената бомба със странните регулации и неяснотите продължава и особено сега, когато влизаме в сезон на ниско потребление, вероятността системата да се дисбалансира и да има недоволни остава."
На практика дългосрочни решения не се виждат, единственото дългосрочно решение България можеше да го вземе много отдавна и то е да се намали цената на газа", подчерта икономистът от Центъра за изследване на демокрацията.
