Сребърният фонд може да се закрие, преди да проработи

Вече открито се говори за смяна на модела на управление на парите в него. Темата беше вкарана в дневния ред от вицепремиера Симеон Дянков в началото на годината. В интервю за "24 часа" заяви, че ще се търсят нови възможности за инвестиции на средствата от Сребърния фонд с цел повишаване на доходността им (виж карето вляво).

Неофициално обаче се обсъждат и идеи как да се смени цялостното предназначение на фонда, като един от вариантите е с него да бъде изплатен външен дълг на България.

За какво може да се ползва

Как може да се използват натрупванията на фонда се казва в специалния Закон за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

Като част от фискалния резерв, парите на фондът се държат на сметка в БНБ и формират държавните резерви. Това налага консервативно управление на средствата и влагането им в нискорискови инструменти. Високите стандарти означават автоматично и ниска доходност, която на всичко отгоре се трупа за 2018-а и следващите години, а не върши никаква работа на правителството днес.

Кабинетът изобрети схема, при която реалните приходи от приватизация да не постъпват във фонда, а да се усвояват в текущите бюджети (виж карето вляво). Комбинацията от консервативни правила на управление и отклоняване на средства от приватизацията означава, че фондът ще замръзне на равнище, близко до сегашното, поне до приключване на кризата.

Алтернативни идеи

За това и правителството вече търси начин парите да заработят в полза на държавата и това да стане възможно най-скоро. За да стане това, задължително трябва да се промени законът за сребърния фонд. До момента публично са били обсъждани два варианта за управление на парите от фонда.

Първият е средствата да се вложат в инфраструктурни проекти, а вторият предвижда правилата за управление да се либерализират, така че да се позволи и покупката на български финансови инструменти (акции и облигации).

Аргумент за първата мярка е, че по-добре да се използват собствени спестявания за инфраструктурни проекти, след като правилата за управлението им са такива, че лихвата е ниска. Такива изказвания могат да се чуят от представители на финансовото министерство, което се чуди как да отблъсква растящия натиск за разхлабване на дисциплината.

За втората идея пък се обявяват представители на капиталовия пазар - управляващи дружества и мениджърите на публични компании, но ако тя се изпълни самата функция на сребърния фонд ще се подмени.

Рискове

Покупката на български акции и облигации не гарантира стабилност на пенсионната система, а само раздвижва един нисколиквиден и подтиснат пазар. Нещо повече, средствата няма да отиват за експанзия, защото в последните две години на борсата нямаше нито едно първично предлагане. Вместо това чрез сделки на вторичен пазар ще се даде ликвидност на сегашните собственици на финансови инструменти.

Лидерът на ДСБ Иван Костов и бившият председател на НОИ Йордан Христосков (виж интервюто с него) имат дори по-остри критики. Сребърният фонд трябва да гарантира стабилността на пенсионната ни система при евентуални трусове. А тя в момента е изцяло зависима от осигуровките, които правят работещите и техните работодатели. Следователно, инвестиране на средства в български бизнеси излага самият гарант за сигурността на същия риск, на който е изложена и системата, която защитава.

Никой не отрича, че финансовите (дори рисковите) инвестиции, както и изграждането на пътна инфраструктура може да се окажат печеливши, но осъществяването им със средства на фонда противоречи на самата идея за неговото съществуване. Ако управляващите вярват, че тези действия ще им донесат успех, имат властта да променят правилата. Това изисква политическо решение и поемане на съответната отговорност.

Плащане на дълг

Съществува още един вариант парите на Сребърния фонд да не се използват по сегашното му предназначение - погасяване на държавен дълг.

Размерът на фонда почти съвпада с размера на глобалните облигации, които имат падеж в началото на 2013 година. Ако правителството използва Сребърния фонд за изплащане на този дълг, без да тегли нови заеми, това ще намали отношението дълг/БВП с 2 процентни пункта. Нещо повече, държавата ще се освободи от около 50 млн. лв. годишни разходи за лихви по заема, и от риска да плаща дори повече, ако новите книжа бъдат емитирани при по-неизгодни лихвени условия.

Часовникът тиктака все по-настоятелно по въпроса с външния дълг. А перспективите за следващите 12 месеца са две: България отново да излезе на международните дългови пазари (за първи път след сделките на Милен Велчев и тайните операции по предплащане на Пламен Орешарски) или да видим свиване с милиард и половина на фискалния резерв.

Фискалният резерв

Тук отново опираме до въпроса, който всички политици избягват да коментират публично. Кое е здравословното равнище на фискалния резерв, под което той не трябва да пада. На теория свиването му не би отприщило автоматично недоверие в правителството, но е възможно да породи спекулации на пазарите. Чисто психологически размерът на резервите се свързва с доверието в държавата и затова трябва да се внимава.

Мълчанието, поне публично, по този въпрос е правилно, стига управляващите да знаят отговора и да са подготвени за действие.

Един от архитектите на Сребърния фонд, пожелал да коментира само неофициално, обясни, че фондът е създаден, за да пресича апетитите за харчене на трупаните свръхизлишъци. "През 2007 и 2008 г. преизпълнявахме дори целта за 3% бюджетен излишък и имаше много предложения как свободните средства да се използват. На два пъти дори имаше извънредни решения на парламента в тази посока", заяви той.

"Идеята за този тип фондове е да станат толкова големи, че само доходността им да финансира пенсионната система. Това предполага натрупвания между 5 и 10 млрд. лв., че дори и повече. Такива фондове има в Норвегия, Холандия, и в други петролни държави, но не виждам как може да създадем такъв фонд в България. Със Сребърния фонд заделихме парите настрана и създадохме резерв, от който се ползва дори днешното правителство", обясни финансистът за capital.bg.

Той смята, че Сребърният фонд няма да сработи като гарант на пенсионната система, но изпълнява перфектна функция на резервни пари и така трябва да си остане. В сегашния фискален резерв има над милиард и половина, заделени за извеждане от експлоатация на ядрените мощности в Козлодуй и скоро те ще започнат да се харчат.

"Какво ще остане от фискалният резерв, ако изхарчим Сребърния фонд, а след това и фонда "Козлодуй". Ние се отличаваме от Гърция и Португалия по това, че имаме резерви, добре е да не ги прахосваме", допълва той.